Какво ми се иска да случи в днешния епизод:
Семейство Сартори. На вратата се чука. Крис , по халат, отваря. Насреща Валери.
Крис: Какво правиш тук?
Валери: Дошъл съм да поговорим.
Крис: Валери, айде да не е сега! Избрал си най- неподходящият момент...ма..
Валери го рпекъсва: Крис( приближава се към Крис, хваща го с две ръце за лицето и го целува изненадващо) Крис поддава в първия момент, но окопитил се , отблъсква Валери: Какво правиш, майка излезе за малко и всеки момент може да се прибере!
Валери: Крис, не можешд а ме разиграваш вечно. Не разбираш ли колко боли.
Избирай; аз или Елица.
(вече по оригиналния сценарий)
Крис: Моят избор е Елица.
Валери: не съм много убеден, този театър омръзва. (и тук разчитам следното: няма да те насилвам...така че..избирай)
Крис: Нали все ме критикуваш, че не съм достатъчно твърд..отивайки към вратата..Не се връщай повече.
Валери: Когато следвашоят път дойдеш в къщи, няма да помниш, че си го казал.
Валери хваща Крис за рамото, като че лис е кани да го целуне. Влиза Силвия и поглежда с убисйтвен поглед Валери. Крис прави физиономия "вся а втасах". Валери, полу- сконфузено, полу- доволно, си сваля ръката и поглежда към Силвия.
Силвия: Крис, кажи ми , че не е това, което си мисля.
Крис: Нямам идея какво си мислиш, майко.
Силвия към Валери, който все така стои до вратата: Валери, не знам какво искаш от сина ми. Но ако е това, което си мисля, моли се да греша..
Валери: Силвия, знам, че ме мразиш. Но един ден ще разбереш, че истината може да има много лица, но винаги е само една.


едит: еее, майка се сети за думата.насилвам.мнооо ме е срам

След поредното си спречкване с Ели,Крис реши,че трябва поне за малко да спре да
Мисли за всички свои проблеми и да се отдаде изцяло на работата си.Взе един
От учебниците,седна на дивана и се зачете….Но нима можеше да се заблуждава,
Че всичко би могло да отмине ей така,като че ли не е било. ."Трябва да си взема душ и да изтрия всички лоши помисли ".Речено-сторено.Взе хавлията и отиде в банята.След около половин час Крис стоеше в кухнята,облечен в любимият си син халат и четеше
Своя учебник,докато стане кафето.Когато всичко стана готово,той взе чашата и учебника и реши да седне на дивана.Тъкмо щеше ад го направи,когато на вратата се
Позвъни.”Кой ли е пък сега?Сигурно Нора пак е забравила някой грим”….
Но,не този път се лъжеше…На вратата стоеше Валери.
-Мога ли да вляза?-попита той .
Кристиян го погледна в очите и кимна утвърдително с глава.
“Защо си тук Валери?Ако си дошъл да искаш любовни съвети не си дошъл при правилния човек.
-“Пак редовните проблеми с Елица,нали?”
-“Не е твоя работа.Но да се върнем на въпроса…Защо си тук?’-попита отново Крис без да отмества своя поглед от Валери.
-“Дойдох да поговорим за нас,за…”-каза Валери.
-“Няма какво да си кажем по този въпрос.Ти ме попита и аз ти отговорих,че избирам Елица,а пък и ще ставам баща.Това поне е една сериозна причина за да избера нея”-
каза Крис с тънка нотка на несигурност в гласа си.
Валери впи поглед в очите на Крис.В тях се четеше всичко-огромната любов,която
Изпитваше,а също така и раните от жестоката действителност.Но Крис запази
Смообладание и каза:
‘Ако няма друго моля те да си вървиш”….
“Защо Крис”-каза Валери..”Защо продължаваш да си толкова жесток със себе си
и никога не слушаш сърцето си”…
“Жесток със себе си?!?” повтори Крис.
“Да…Ти ме отблъскваш отново и отново,измисляш си глупави извинения,като ученето,работата и други..Но сега аз знам защо го правиш-ти просто си уплашен”
“Не съм ,просто съм реалист”..
-“Да ти си…Страхуваш се да ме допуснеш близо до теб,до сърцето ти.Страхуваш се
какво ще кажат хората.Но сега ми кажи,че не ме обичаш,че не ме искаш и аз ще
изляза от тази врата и ти никога не ще…”…..
Крис сложи пръст върху устните му и не му позволи да каже нищо повече.Погали
Лицето му и го целуна нежно и силно,със цялата страст,която таеше в себе си.
Стигнаха до стаята на Крис и се заключиха.Нов подкан не им трябваше-Валери
Нежно свали халата на Крис и обходи с устни шията му…Крис свали горните му дрехи и двете полуголи тела се притиснаха едно в друго,притеснявани само от лунната
Светлина ,промъкваща се през прозореца.Усещаше се само учестеното им дишане….Колко време беше мечтал за това-да го има,да го усети с всяка фибра по тялото си,да целува тези устни...и сега всичко бе реалност. Ръцете им шареха по мокрите им тела,устните им изучаваха и най-скритите местенца от телата им.Крис погледна в очите на Валери и си пожела това никога да не свършва.
Най-накрая беше открил истинският човек,този,който го кара да се чувства жив и да изпълва деня му.Сега не му пукаше какво ще кажат хората-Беше негов и това го успокояваше,можеше да се скрие в неговите силни ръце,да усети аромата на бялата му кожа и да го целуне…
Бяха минали часове преди някой от двамата да може да каже нещо.
“Сега изглеждам ли ти уплашен”-попита Крис.
-“Не,ти просто…”опита се да каже Валери.
-“Не говори,а слушай…Обичам те,Валери…Бях глупав и не осъзнавах какво значиш за мен.Но в момента,в който си представих как си отиваш,моят свят сякаш се срина.Не искам да те загубя”
-“Това никога няма да се случи”-каза Валери ,докато покриваше телата им със завивката.”Аз ще съм винаги тук,до теб,и в добро и в лошо…”
“-Ти си моят живот”-каза Крис и го целуна нежно.И двамата впиха поглед сгушени един в друг,получили признание…Едно признание променило живота на двама души..една истинска и вечна забранена любов...

Моят първи опит..Дано да ви хареса :)

Във апaртамента на Валери.Мартин,седнал на канапето разлистваше новият брой на Playboy,докато Валери и Крис стояха и обсъждаха скиците на новият проект.
-“Няма да повярвате какво намерих.”-рече зарадван Мартин.Тая новата манекенка се е….
“Би ли спрял поне за секунда да говориш.Ние с Крис се опитваме да работим ако не виждаш.”-рече ядосано Валери.”И по-добре си върви,така и така не ни помагаш,по-добре не влошавай нещата”….
-“Ок,пичове.Напускам ви.Крис ще ти звънна да се уговорим за бара довечера.Ще бъде просто уникално.Ако знаеш какви мацки ще дойдат”-каза Мартин,щастлив,като че ли току-що е свалил огромен товар от себе си.
-“Добре,ще се чуем после.Ще дойда с теб да те изпратя”-рече сконфузено Крис.
И вратата се затвори.Когато се върна в огромната стая,Крис не намери никого.Само чу от съседната стая:”След малко идвам само да се проблека,Крис”
-“Добре.Аз отивам да си налея кафе”-каза Крис и отиде в кухнята.
След минути Валери се върна и зае отново мястото си на стола,при множеството скици,струпани около него.
-“Кафе?”-попита Крис.
-“Не,благодаря .Но едно уиски с лед не бих отказал”-каза инстинктивно Валери,загледан в една голяма скица.
“Трябва да работим много за да свършим навреме”-каза Крис,докато наливаше чашата с уиски.”Мисля,че всичко ще бъде….”
Той не можа да довърши думите си,защото Валери беше застанал до него и беше сложил ръцете си на рамената му..В следващия момент той обхвана лицето му с две ръце,притисна го нежно до стената и потърси устните му.Усетил дъха му по-близо от всякога,за секунди Крис като че ли забрави всички разумни аргументи,но изведнъж се отдръпна с рязко движение и каза:
-“Валери,не..”
-“Защо не?!?-попита го Валери.-“Нима и ти не го желаеш…”
-“Нека не обсъждаме сега тази тема.”-сепна се Крис.
-“А кога?!?”-попита го Валери със сълзи в очите.-“Всеки път ти бягаш от темата, а аз-аз винаги се чудя какво съм ти казал или какво съм направил,че да не желаеш дори да ме целунеш.Мисля си с какво съм заслужил това…Нима ти толкова ме мразиш…”
-“Но…”
-“Няма но Крис.Знаеш ли какво ми е когато те гледам със Елица.Да я прегръщаш ,да я целуваш.Имаш ли си на идея колко много боли това?Не,нямаш.Защото ти се интересуваш единствено от мнението на околните.”
Крис не можеше да каже нито дума,сякаш буца бе заседнала в гърлото му.А нима той беше прав?!?В този момент Крис не издържа,притисна тялото на Валери към стената и му впи страстно устни в неговите.Хвана го за ръката и го поведе към спалнята.С един жест свали ризата на Вал и своята.Сега забрави всичко-Елица,детето,скиците….За него имаше значение само този момент-тук и сега,в прегръдките на човека,когото истински обичаше.С устни изпи сълзите му,зацелува го по лицето, шията, гърдите,.Усети ударите на сърцето му,които бяха в унисон с неговите,мириса на нежната му кожа,приласкаваща го все повече и повече.
-“Как може дори и да си помислиш ,че те мразя,Вал,когато ти си най-красивото нещо,което съм имал в този живот.”-едва успя да каже Крис.
-“Не говори,а ме целуни”-помоли го Валери.
Валери просто не можеше да повярва.Неговата мечта се превръщаше в реалност-докосваше това добре сложено тяло,което сякаш бе създадено само за неговите ръце,захапваше нежно тези устни,чиято усмивка караше колената му да омекват.
Искаше му това да не свършва.Минаха часове.Сред белите балдахинени завивки две тела все още доказваха любовта си едно на друго.Крис извърна поглед и впи поглед във очите на Валери,който сякаш му казваха”Твой съм-сега и завинаги”
“Обичам те Вал.”-каза Крис,надигна се,целуна го за пореден път и се сгуши в него....

To be continued……

Някой може ли да ми помогне?Не мога да вляза във форума на Забранена любов.Пиша си името и паролата правилно,но не пише,че съм влезнал,примерно като пиша в тема,пише"Влез",а уж съм влязъл и пак не става.Какво да правя?

не плачкай. ето ти този линк, дано помогне http://www.zabranenalubov.bg/forum/search.php?search_id=active_topics&sid=ea633756e15cf8f4318f3e90c47e2377
кажи ми от какъв браузер влизаш? Когато аз се регистрирах, мозила ми правеше проблеми. Та се наложи да се връщам към експлорера отново:)

Не ползвам Мозила,а Експлорър.Но не е там проблемът.Влизам в сайта и натискам "влез",имам регистрация и искам да вляза.И като вляза пише примерно,че на линия са 3 регистрирани и моето име го пише,обаче като отида примерно на тема"Култови фрази" и ми пише "влез",а уж съм влязъл и даже пише,че съм онлайн.Опитвах толкова пъти и нищо не се получи. Просто не влизам в профила си,а и като гост не мога,щото не ми се появява код,не мога да пиша до zlove и нищо не става. Уж съм влязъл и съм онлайн,а пък в темите и т.н не съм.Имате ли идея защо е така?

ааа, знаеш ли какъв е проблемът! нямаш флаш плейър инсталиран. Затова!
klik http://www.adobe.com/products/flashplayer/

Не става даже и след като инсталирах Флаш плеъра.Явно е нещо друго,ама не знам какво.Просто повече няма да си влизам в регистрацията във форума на Забранена любов и това е.Благодаря,че се опита да ми помогнеш,Слаш.

Жалко:(
ами направи си нова

И нова не мога да си направя,не ми показва код,даже и като гост не мога да пиша мнения,тъй като пак не показва код.

А,вече се оправи и мога да си влизам,май нещо съм бърникал по настройките на Cookies,но си ги оправих. Между другото много хубави сценарии пишете,Rebelmoon е много добра,както и всички други.Супер сте.

Пореднато ми творение...Дано да ви хареса

Мартин седеше на любимия си диван,замислен над документите,който му беше дал баща му,докато Крис се размотаваше около билярдната маса.В един момент на вратата се позвъни и Мартин отиде да отвори.
-“Ооо,нашият бъдещ пътешественик се завърна”-каза с усмивка Мартин.
-“Благодаря за милото посрещане.Точно това ми трябваше-доза ирония за да започна деня.Здравей Крис!!!”-каза Валери.
-“Здрасти”-повтори по инерция Крис.”А какво беше това за пътешественика?!?”
-“Нима не знаеш”-каза с усмивка Мартин.”Нашият скъп приятел,г-н Кадиев,ще пътува за Франция.
-“За Франция?!?Как,кога?”-попита стреснато Крис.
-“Полетът ми е за утре в 7 вечерта и ще остана 4 дни.Избраха ме да водя преговори по един проект с едни французи.А тъкмо ще разгледам и красивия Париж и току-виж съм решил да остана за по-дълго…”-каза замечтано Валери.
-“Да а после ще си намериш и някоя красива французойка,която всяка сутрин ще ти носи полугола кафето в леглото и…”-каза Мартин ,докато отпиваше от уискито си.
-“Да,да,да..Знаем ги твоите мечти,Мартине.А пък и от друга страна на кого би му пукало дали ще съм тук или не?На кого съм му дотрябвал?Ако имаше някой,който ме ценеше той щеше да ме последва..”-каза Валери,сядайки на дивана до Марто.
-“Повярвай ми на мен много ще ми липсваш.С удоволствие бих дошъл с теб.”-каза Мартин
-“О,да не се съмнявам.Ние с теб имаме много дълбока връзка и не можем един без друг.Направо не знам как ще се стърпя да не съм до теб”-отговори с нескрита ирония Валери.
Двамата като,че ли забравиха Крис,докато той не се обади с разочарован глас:
“Добре момчета стига със любовните излияния.Сега ако обичате ме оставете поне за малко сам,имам работа.”
-“Да,аз тъкмо тръгвах на към нас за да си приготвя багажа”-рече Валери”Предай много поздрави на Ели и и кажи да се пази.”
-“Ок,аз и аз тръгвам,щото имам работа в клуба.Тъкмо ще те изпратя”-рече Мартин,наметна якето и двамата с Валери излязоха от апартамента.
В този момент гробна тишина настана около Крис.Той се огледа.Стените,билярдната маса,дивана,на който допреди малко беше седял човека,когото истински обичаше.Не,той не можеше да издържа повече.Всичко,това го задушаваше,а и новината за заминаването на Валери,това беше върха на всичко.Той взе якето си и реши да се разходи,да си вземе глътка чист въздух.Половин час по-късно Крис се разхождаше в парка и седна на една пейка.В този момент покрай него минаха двама влюбени,хванати за ръце…Крис ги погледна,стана и тръгна..Върна се отново към своите задължения.
На другия ден той стана,отиде на работа,прави всичко като по инерция,без никакви чувства.За него всичко беше еднакво-сиво и безразлично.Към 5 часа всичко това свърши и си беше вече вкъщи.Крис свали сакото си и се метна на дивана.А сега какво?-попита се той.Взе телефона и звънна на Елица,но се включи телефонният секретар.Обади се на майка си,но и при нея се случи същото.Той беше останал сам.Колко много му липсваше сега Валери.В един момент си спомни думите се”Остави ме и ме забрави”, който отправи и с тях истински нарани любимия човек,спомни си и думите на Валери.Припомни си хубавите мигове с него,спомни си двамата влюбени,които видя вчера.Нима той не можеше да бъде като тях.Нима не можеше да бъде щастлив?!?Но ума му отново му казваше,че греши,че сега той трябва да е до Елица…А сърцето му не спираше да крещи че обича Валери,че не би искал да го изгуби,че не може да си позволи да го изгуби…Но кое трябва да послуша…Самият той не знаеше.Само извърна поглед и се взря в часовника..Беше 6 часа,а това го побъркваше…Взе ключовете и якето си и излезе….

Междувременно Валери беше вече на летището.Той стъпваше с големи крачки и се оглеждаше.Нима търсеше някого?!?Нима все още се надяваше,че Крис би го последвал.Та това би било лудост”.В момента той сигурно е у Константинови и се забавлява заедно с Мартин и Елица”-помисли си.Стигна на мястото за регистрация на билетите.Подписа се,остави багажа си при другите и тръгна към самолета.Качи се и зае своето място.Как му се искаше сега Крис да е до него,да се оглежда в неговите очи,да чува смеха му..За него тези 4 дни щяха да са цяла вечност.Той се отпусна ,потопи се в своите спомени ,незабравими,даващи му сили да върви напред и заплака.Неусетно минаваха часовете и ето че самолета кацна на летището в Париж.Валери взе куфара си и тръгна към хотела,в който имаше резервация.А той беше един от най-красивите в цял Париж.Сега отново беше Валери Кадиев,този когото всички познаваха-силният и непреклонен.Настани се в стаята си.Взе си душ и се подготви да обиколи наоколо.”Друга страна,непознати хора…”-мислеше си той,докато слизаше по стълбите.Разходи се по главната улица,вечеря сам в един красив ресторант,а после,докато се връщаше към хотела гледаше звездите и размишляваше…Прибра се в стаята си ,съблече дрехите си и облече халата си..Седна пред огледалото,отпи от чашата с уиски и заплака.
“-Има такъв..има човек,на който до болка му пука за теб.Има такъв за когото ти си всичко.Има такъв,който би те последвал навсякъде”-чу изведнъж зад гърба си.
Валери остана като вцепенен.Изправи глава и видя отражението на Крис в огледалото.Обърна се и не можа да повярва на очите си.
“-Какво правиш тук?Как..”-успя едвам да попита Валери.
Но не можа да продължи да говори защото Крис не му позволи.Той впи устни в неговите и нямаше намерение да ги махне оттам.Свали якето си и с бавно движение махна халата на Валери и се остави изцяло да бъде воден от сърцето си.Притисна тялото си в неговото и го зацелува още по-страстно.Сега искаше само да го усети и да му докаже любовта си.За него не съществуваше друг,освен Валери.Крис погали нежно устните му,усети учестеното му дишане.Попи с устни сълзите му и се огледа в очите му,които сякаш му казваха”твой съм сега и завинаги…обичам те”.Погали нежната му кожа,опозна всяка част от тялото му.Валери се сгуши в него и двамата заспаха прегърнати. Крис се събуди първи призори и се огледа.Лежеше в едно огромно легло,в един от най-големите хотели в Париж.А до него спеше не кой да е а Валери-човекът,който обичаше истински,човекът за когото би дал живота си.Този път той нямаше да избяга,нямаше да се страхува дали някой няма да ги хване.Нямаше го забързаното софийско ежедневие,нямаше я Силвия,нито Нора или Елица.Нямаше и помен от болката ,която изпитваше вчера.Погали го по бузата и го целуна.После облече някакви дрехи и излезе на терасата за да погледа изгрева.Изведнъж Валери се появи зад него и го прегърна през кръста
“-А сега какво ще е обяснението,което ще дадеш на Силвия?’-попита го той.
-“Първо добро утро!Не ми се говори за това.Не го мисли повече,Вал.Сега сме само аз и ти,тук и сега..”каза Крис.
-“Само ти и аз”-повтори Валери.”Колко красиво звучи…”
-“Обичам те,Вал”
-“Аз също”-каза Валери и двамата прегърнати се взряха в изгрева…Изгрева даващ началото както на новият ден,така и на една истинска и неразрушима любов….

Крис и Елица се бяха завърнали от сватбеното пътешествие. Валери успя да издържи само два дни, изчаквайки Крис да го потърси сам и на третия ден отиде в Константинови. В сърцето му тлееше гняв от очевидното пренебрежение и демонстративно безразличие от страна на Крис. Искаше да отиде там, да нахлуе в стаята и да крещи на Крис, да му крещи, докато му изкрещи всичката болка и горчивина, която беше стаявал толкова врме - от деня в който се бяха запознали.
Отвори му Снежа. "Крис тук ли е, попита Валери. Да, господин Кадиев. Горе в мансардата е с младия господин Константинов."
Да, както винаги късметът беше на негова страна - Мартин беше тук. Гневът се надигна още по - силно в гърдите му, а мисълта за ново мъчително изчакване го подтисна съвсем. Валери изгуби всичката увереност, с която беше тръгнал насам.
Огледа се замислено около себе си и улови, че някой го гледа. Не позна образа в насрещното огледало(огледалото изглеждаше не по- малко учудено)
Къде отидох! - попита себе си той.
Насреща го гледаше все пак някой. Неспал седмици наред, избръснат надве- натри, облякъл първото му попаднало от захвърлените дрехи на кушетката, някой си... Приближи се към огледалото. Вгледа се в очите си, и се опита да се познае. Да се спомни - и не успя. Огледалото изгуби фокус, върху кафявото скринче капнаха две капки. От незнайно откъде идващата синкава светлина сълзите изглеждаха кървави - капнали право от сърцето.
Когато пространството отново доби обичайния си цвят - на ранен следобед, Валери вече се беше окопитил.
На врататa на мансардата Валери се сблъска с излитащия като болид през врататa Мартин: "О, Валери, тъкмо ти ми трябваше. Крис е тук и ме отегчи до смърт с тази документация. Моля те, бъди приятел, помогни ми! И го успокой, моля те, явно се разстрои".
Валери само се извърна към заминаващия си Марто и едва събра сили за лека усмивка: "Не се притеснявай, оставяш Крис в сигурни ръце."
Крис така се беше задълбочил в документите, които бяха разхвърляни върху билярдната маса, че не усети приближилият зад него Валери.
"Крис!" прошепна Валери в ухото му, прегръщайки го през кръста с нежно движение.
"Валери?" Извърна се Крис с лице към него, оставайки все така в плен на ръцете му - "Какво правиш тук?".
"Защо не се обади , Крис? Знаеш, че те чаках..Защо не се обади поне веднъж, докато бяхте в Италия? Да попиташ как съм, жив ли съм?"
"Валери... пусни ме, някой може да влезе" Крис, навеждайки глава и опирайки чело в рамото му, се опита да се отскубне от Валери, който, от своя страна, го стисна с всичката си сила, която успя да изтръгне от себе си в този момент.
Защото почувства, че ако отвори ръце, човекът пред него ще се разтвори в пространството и ще изчезне завинаги.
"Крис, не бягай..". Валери само с една широка крачка достигна Крис, който се мъчеше да се спаси, правейки остър зaвой пoкрай билярдната маса.
"Знаеш, че не можеш да избягаш, защото никога няма да те пусна!" - Валери хвана лицето на Крис, чийто първоначален ужас започваше да отстъпва място на нещо друго, на което той не можеше да даде име.
Валери приковаваше Крис с широко отворени очи, в която се четеше онази обреченост - на решилия се да скочи от пропаст. Крис не можеше да извърне очите си от погледа на Валери. Стоеше привлечен като магнит и изведнъж, така гледайки Валери, в Крис се прокрадна онова чувство, което те обзема, когато откриеш отговор на дълго мъчещ те въпрос - само в една дума.
Изведнъж сякаш усети с цялото си същество как Космосът над него се разтвори и Крис се раздели на атоми и всеки енгов атом беше Космосът. И тогава Крис осъзна! Осъзна, че това с Валери ако сега свърши завинаги, в един друг живот ще се повтори отново. Ами ако тогава не го познаеше - отново? Тогава какво, Крис?! Ще трябва да почакаш така до Безкрая..
"Крис, къде се отнесе?" - Валери все така държеше Крис за слепоочията.
"Крис, два пъти бягаш от мен, трябва ли да възкръсна, за да разбереш какво съм означавал за теб?"
Крис не каза нищо, само долепи жадно устни до тези на Валери - впи ги дълбоко и с всичката си страст, на която беше способен в този момент.
Валери погледна изненадано и дългоставяна тежка въздишката се отрони от него: "Защо ме измъчи толкова много?". "Не говори" отвърна му Крис, допирайки с пръсти нежно устните на Валери. - "Люби ме!"

Валери притисна с ръка устните на Крис, и все така нежно движейки ръката си към тила му, изведнъж го сграбчи силно и го зацелува като обсебен. Грабна Крис и, незнайно откъде намерил сили, го отнесе на дивана. Блъсна го нежно за раменете и заедно с падащото назад тяло на Крис, Валери падна леко отгоре му. Страстно и бързо надигна фланелката на Крис над гърдите му и впи жадно устни в меката плът. Миг така над стенещия тихо Крис Валери се надигна над лицето му и провря език в устните му. Крис го захапа, а Валери простена: "Не, накъде?" Тогава Валери реши да използва помагащия винаги в подобни случаи метод. Така "уловен" от гледащия го дяволито Крис, Валери бързо, с ръка, пропълзя с умело движение надолу по тялото на Крис и стигнал до най- нежното място, впи пръсти. От Крис се отрони лек стон и той отхлаби захвата си. Валери това и чакаше. Така отнесе Крис с целувка, че Крис забрави да диша.

"Валери" - едва дишаше Крис. "Трябва да заключим. Някой ще дойде"
"Не сега, после". Валери обсипваше Крис с целувки от устните до бедрата. Нищо не можеше да го накара да спре.
"Валери!" - Крис бе принуден да използва сила. И избутвайки запъхтяния Валери настрана, Крис стана и заключи. Въобще не видя станалия след него Валери, който малко преди Крис да се извърне, го сграбчи и натисна във вратата. Впи устните си в неговите, като почти ги размаза. Крис изтърва ключа.
"Спри, спри, трябва да сложа...ключа.."
"Забрави ключа, не ти трябва.."
***

Анастасия излезе от унеса си. Силният шум, който дойде по коридора, беше я стреснал. Заинтригувана от странния шум, тя реши да проследи посоката му. И така, дълбокомислено надигнала вежда, тя влезе в коридорчето на мансардата.

Анастасия се изправи до матираното стъкло на вратата. Заслуша се - тихо. Реши, че или й се е причуло, или е объркала посоката. Но в този момент тя дочу сподавените стонове от любовна игра, които долитаха едва доловимо отвътре. Анастасия инстинктивно посегна да отвори, но запази самообладание.
Чудеше кой можеше да е вътре. Предполагаше, че Крис е единият. Но този с него в никакъв случай не можеше да бъде Елица, защото тя самата, преди няколко часа, я беше оставила с бебето на преглед в болницата.
И тогава Анастасия, изгаряща от корист и любопитство, реши да пренебрегне всякакво себеуважение и достойнство и се наведе да погледне през ключалката. За неин късмет ключът липсваше.

Взря през ключалката и гледката, която се стори пред нея, накара дъхът й да спре:
Върху билярдната маса две красиви мъжки тела се бяха слели в едно. Двама красиви мъже се любеха сластно и като за последно. Валери и Крис бяха преплели телата си в спазъма на любовната треска. Обладаващи се страстно един през друг, един в друг. И знаеха, че ще бъдат заедно - като началото и края, неделими като времето и пространството. Заедно, заедно...през вечността и световете..
А устните им само мълвяха, тихо, като отиващо си ехо: обичам те..обичам те...обичам те...

следва продължение

Беше полунощ.Крис се въртеше в леглото и не можеше да заспи.Нещо не му даваше мира.Дали заради работата или заради Елица..Не,не можеше да се залъгва повече-всичко това беше заради Валери и неговото признание,признание за една невъзможна любов.А сега на всичкото отгоре и пътуването-той,заедно с Валери и Мартин отиваха за уикенда на вилата на Константинови.Там щяха да избягат от забързаното ежедневие и най-вече спокойно можеха да работят върху проекта си.Всъщност това беше и причината за пътуването.Но непрекъснато нещо го връщаше към случката с Валери.Той докосна устните си ,който все още носеха печата на целувката с Валери,тази целувка,която накара сърцето му лудо да забие и за момент да забрави реалността.А това означаваше само едно-че той е…”Не,какви глупости си мисля”-рече си тихо Крис.Той нямаше сили да го признае дори пред себе си.Тогава се върна отново в стаята си,легна в леглото и стисна очи…В същото време и Валери не можеше да заспи..Той стоеше на прозореца в огромния с пуст апартамент и гледаше луната.Сякаш се молеше да намери правилното решение..В очите му блестяха сълзи,а тишината и празнотата го побъркваха.Беше разкрил себе си пред някого,но отново беше отхвърлен.И този път болеше още повече,защото беше отдал сърцето си.Как му се искаше сега Крис да е до него,да усети присъствието му,да сподели щастието си с него.Но това беше невъзможно.В ума му отново отекнаха думите”Забрави за мен,живей все едно ме няма…”Всяка една от тези думи го убиваше малко по малко.А нима е толкова лесно да забравиш една любов?!?Нима можеш да заповядваш на сърцето?Дори и не искаше да мисли за този уикенд-как щеше да стои близо до Крис,без дори веднъж да му каже,че го обича..как можеше да гледа на него само като на бизнес-партньор отсега нататък ?Как?...Тази нощ много въпроси останаха без отговор,много истини останаха несподелени и се изгубиха в тишината.Единствената надежда се криеше в новия ден,ден изпълнен с нови идеи и предизвикателства..
На сутринта Мартин и Крис седяха в колата и чакаха Валери.
-“Май нашият приятел ,г-н Кадиев,е преживял много бурна нощ за да закъснее толкова”-рече Мартин.
-“Всеки си има трудни моменти”-отвърна Крис.”Дори и хора като него,които са винаги точни.Сигурно…”
-“Здравейте ! Много ли се забавих”-попита запъхтяно Валери,докато оправяше черните си очила,който прикриваха подутите му от плач очи.
-“Ооо,любовника спокойно.Не много.Сега ако ни и разкажеш какво си правил и коя беше,може и да забравим изобщо,че си закъснял”-отвърна доволно Мартин.
“Благодаря ти,Марто.Ти си истински приятел.Винаги знаеш от какво имам нужда-доза ирония,както всеки път.”
“Добре,след тази красива плеяда може ли да тръгваме все пак”-обади се Крис”Имаме работа,ако не помните”…
Мартин качи саковете и потеглиха.През целия път никой не отрони и дума.Чуваше се само музиката,която се опитваше да разведри напрегнатата докрай обстановка.Валери свали очилата,обърна поглед си към Крис и срещна неговия.В очите им се четеше всичко.Валери не искаше да се крие повече-беше истински влюбен,както никога досега.Влюби се в Крис от момента,в който го видя.Колкото и да се опитваше да се прави на безразличен.Нищо не можеше да заличи онова,което изпитваше-искаше Крис за себе си.Но той убиваше всяка надежда.Дали това беше самият той или искаше да прикрие истинското си аз,Вал не знаеше.Опита се да го заговори,но видя,че няма смисъл-сякаш ледена стена беше издигната между двамата.И отново се загледа през прозореца.Стигнаха при вилата и се настаниха.Уговориха се да се видят на вечеря.Валери,уморен от пътуването,реши да си вземе душ.Взе хавлията си и влезе в банята.В това време Крис си спомни,че си е забравил часовника в банята и се запъти натам.В момента,в който отвори вратата,нещо накара дъхът му да спре-не можеше да отмести поглед от тялото на Валери.Тънки струйки вода се стичаха и мокреха бялата му като мляко кожа.Тези красиви кафяви очи,които те изгарят с поглед,тези сладки устни,чиито вкус никога не би могъл да забрави.”Боже мой,какво ми става”-попита се Крис.Точно в този момент би влязъл и би се отдал на страстта си.Но звънът на телефона го върна отново в реалността-отново непреклонният Крис.Този звън накара Валери да спре душа и да излезе от банята за да го вдигне.На стълбите обаче се сблъска с Крис и това накара част от хавлията му да се свлече.Двамата бяха толкова близо,опасно близо един до друг
-“Аз…аз…”-започна да заеква Крис при вида на Вал .
-“Какво?Кой беше?”-попита Валери.
-“Мартин.Обади се да каже,че му се налага спешно да се върне в града.Но утре рано суттринта ще е тук.А и вечерята ще е готова след малко”.Нищо повече не можа да каже Крис..двамата се целунаха Валери го обгърна през кръста.Всичко стана изведнъж..просто инстинктивно.В следващия момент Крис се отскубна и каза:
-“Ти си луд.Стой надалеч от мен!” и избяга.
На вечеря седяха само двамата на голямата маса в трапезарията.Крис в единя край,а Валери в другия.Нито един от двамата не беше гладен,никой не отрони нито дума.Крис стана безмълвен и отиде в стаята си.Отново единствен събеседник на Валери остана самотата.Тогава реши и той да се качи в стаята си.Минавайки покрай стаята на Крис,той вдигна поглед към вратата и заплака.Единственият човек,когото обичаше го мразеше-това беше неговото наказание.Влезе в стаята си,остави чашата с уиски на нощното шкафче,седна на ръба на леглото и се загледа в пламъка от камината.
-“Защо трябва да ни се случва това?’-чу откъм терасата на стаята му.Обърна се и видя разплакания Крис.,който продължи:”Всеячески се опивах да те забравя,но не мога.В съзнанието ми винаги изникват очите ти,устните ти,тази целувка…Исках да избягам от реалността,да вървя против себе си..Но вече не мога,а и не издържам.Обичам те,с цялото си сърце.”Крис знаеше ,че това е лудост..всичко,което казва,всичко ,което прави.Но в същото време това беше най-красивата и сладка лудост,в която беше себе си.
-“Не говори повече”-спря го Валери-“Нищо повече не ми е нужно”…Сложи пръст на устните му,погали го по лицето и бавно го зацелува.Нямаше връщане назад.Двамата свалиха дрехите си и легнаха на мекият килим пред камината.Валери отново впи устни в неговите и Крис отново усети онази тръпка-насладата от целувката,толкова нежна и същевременно толкова силна и изпепеляваща.Обходи всяко кътче от тялото му-гърдите,врата,раменете…
-“Обичам те”-промълви Валери.
-“Не говори а продължавай”-каза запъхтяно Крис и притисна още по-силно тялото си до неговото.Искаше да усети аромата на бялата му кожа,да го почувства със всяка фибра на тялото си.Часовете минаваха,а телата им горяха от желание и страст….Единственото,което се чуваше бяха ударите на две влюбени сърца…От светлината на пламъка върху стената се очертаваха сенките на две тела –две тела извън реалността,непрекъснато доказващи любовта си едно на друго сред белите копринени завивки.Единствен свидетел на тази любов беше Луната,която осветяваше голите им тела,Единствена тя нямаше ад ги съди за това,което правеха,за това,че разкриха себе си тази нощ…Любиха се като луди,без дори да спрат за да си поемат въздух.Обичаха се-това беше единствената истина.
-“Прости ми всяка грешка,Вал”-каза Крис,надигна се и го целуна.
-“Няма за какво да ти прощавам…Разбирам как се чувстваш…Ти си смисъла на живота ми,обичам те…”-отвърна Валери.
-“Аз също…Не мога да живея без теб…Само като си помисля,че мога да те изгубя и…”
-“Не продължавай.Наслаждавай се на момента”-каза Валери,придърпа Крис към себе си и двамата заспаха прегърнати.
Рано ,на другата сутрин Мартин пристигна.Когато влезе във вилата и не намери никого на първия етаж,той се заизкачва по стълбите и се развика:
-“Ехо..Крис..Валери..къде сте?
В просъница Крис и Валери дочуха гласа му и стъпките му,които идваха все по-близо и по-близо.Двамата се сепнаха и скочиха като ужилени.Обстановката около тях беше неузнаваема-те,двамата,голи в леглото,камината беше изгаснала,а дрехите им бяха разхвърляни из цялата стая.А гласът на Мартин идваше все по-близо и по-близо.Двамата се спогледаха:Ами сега?Нима раят свършваше тук?!?Извърнаха поглед към вратата и останаха като вцепенени,когато видяха дръжката на вратата да помръдва…..


To be continued....

Анастасия отново беше организирала вечерен благотворителен бал,на който бяха поканени важни особи.Но освен тях разбира се там бяха семейството и и много приятели-включително и Валери.Всички се забавляваха,но определено се усещаше напрежението между Крис и Валери.Валери стоеше при приятелите си адвокати и бавно отпиваше от питието си.Дори не се обръщаше към Крис,искаше поне тази вечер да прекара спокойно,да направи крачка към забравата.Но дали би могъл да издържи,дори и самият той не знаеше.На Крис обаче нещо не му даваше мира.Колкото и да се опитваше да се разсее,погледът му винаги попадаше върху Валери.Нещо все го влечеше към него.
-’Дори и не ми говори,не ме поглежда…Какво ли се е случило?Нима ме е забравил?’-рече си Крис.Тогава той се престраши и тръгна към него,когато обаче видя Елица да отива при Валери.Прошепна му нещо на ухо и двамата отидоха в кабинета на Борис.
-“Какво по дяволите става тук?”-каза Крис и отпи нервно от питието си.Минаха 15 минути,а те не излизаха.Тогава Крис стана от стола,остави чашата и се запъти накъм кабинета.Беше решен да влезе и да разбере какво става.Когато отвори вратата видя Валери и Елица да си говорят и да се смеят.
-“Извинете,прекъсвам ли нещо?’-попита Крис
-“Не,спокойно.Тъкмо разказвах на Елица как е минал уикенда във вилата,който прекарахме”-отвърна Валери
-“И то с най-малките подробности.Повечето,от който са много забавни.Но аз ще ви оставя защото трябва да отида да видя гостите.Не се бавете.След малко започват танците..”-отвърна Елица,усмихна се на Валери и излезе.
-“Извини ме Крис,но ме чакат”-отвърна Валери
В този момент Крис отиде,хлопна вратата и каза:
-“Ти никъде няма да ходиш.Още сега ще ми кажеш какво “толкова забавно” си разказвал на Ели.
-“Ами случиха се много интересни неща там,не мислиш ли ?”-каза усмихвайки се Валери.
-“Не ми казвай,че си…”
-“Не ,спокойно”отвърна Валери.”Не и казах нищо за нас.Нямам способността да разбивам сърцата на хората,които обичам.Докато виж ти си много добър в това.А и това беше просто една грешка,както би казал ти”
-“Нека не отваряме сега тази тема”-помоли го Крис
-“Ти какво,да не би да не мислиш така?Само не ми казвай,че…
-“Не важно какво мисля”-рече Крис.
-“Добре тогава извини ме,но както казах ме чакат”-отвърна Валери и понечи да отвори вратата,но тогава Крис направи нещо неочаквано-хвана дръжката на вратата,затвори я и притисна Валери до нея.Тогава погледите им се срещнаха,а в тях се четеше всичко.
-“Валери,не мога повече така.Не издържам…”прошепна му Крис и доближи лицето си още по-близо до неговото.Вече усещаше дъха му как пари кожата му,аромата му.
-“Бъди силен,ще ти мине.Ти умееш да се справяш с такива ситуации,приятелю.А сега се наслаждавай на партито.Наздраве!!!”-отвърна безизразно Валери,отскубна се от Крис,взе чашата си и излезе.Докато затваряше вратата красивите му кафяви очи се насълзиха.Само господ знаеше какво е в момента в душата му.Само той знаеше какво му струваше това да отблъсне човека ,когото истински обича.Беше пропуснал шанса на живота си-за първи път Крис му отвръщаше,а той провали всичко.От другата страна на вратата Крис стоеше като вцепенен и не можеше да повярва.
-“Приятел?!?Не не мога да повярвам.Нима ме е забравил толкова бързо?Нима това е била една игра?Не,това не е вярно,не може да ми се случва…”каза си Крис и се сви на канапето.В този момент влезе Силвия и го попита:
-“Крис,какво става?Видях Валери да изхвърча оттук.Какво се случи?”
-“Нищо,поредното сдърпване за проекта”-отвърна Крис
-“Тръгвай тогава,танците започват.Няма да позволя на момчето ми да бъде тъжно.Хайде да танцуваме”-усмихна се Силвия и двамата се присъединиха към гостите в голямата стая.Започнаха танците.Анастасия беше доволна от себе си и прегръщаше съпруга си,Мартин отново се закачаше с една от сервитьорките.Крис танцуваше с Елица,а Валери с една своя колежка.Но нито един от двамата не се интерсуваше от танците,като че ли бяха в друга реалност.В един момент погледите им се срещнаха.Крис усети как очите на Валери му казват:”Обичам те,дори не знаеш колко много.Не можеш да си представиш колко.Липсваш ми толкова много.Трябва да бъда до теб,искам го.”
-“Обичам те”-се отрони изведнъж от устните на Крис.
-“Какво каза,Крис?’-попита го Елица.
-“Обичам те”-повтори със силен глас той без да отмества поглед от Валери.Усещаше,че греши като стои в обятията на Елица,неговата съпруга,а мислеше за друг.Тя не го заслужаваше.Знаеше,че това неволно”обичам те” не беше за нея,а за човекът,който обичаше истински-Валери.
Танцът приключи и всички насядаха по масите си.Това беше краят-Валери не издържаше повече и минута тук.Искаше му се да не беше чул думите на Крис,искаше му се да беше както пред-Валери Кадиев,силният и непокорен,несломимият и преодоляващ всяка трудност.Изпи чашата си на екс,сбогува се с колегите си и с Ели и си тръгна.Мина през големия двор,излезе през портата,пресече улицата и отиде в парка.
Точно в този момент някой го хвана за ръката.Обърна се и видя Крис.
-“Къде си мислиш,че отиваш?’-попита го той.
-“Нима те интерсува?’-отвърна Валери.”Нямаме какво да си кажем,така че ме пусни.Не разбираш ли,Крис?Убива ме цялото това,цялата тази заблуда.Живота ми беше една пустиня,от която търсех изход.Докато не се появи ти.Влюбих се в теб от мига,в който те видях.Ти ми даде сили да продължа напред,да се боря.А сега какво?Гледам те да прегръщаш Ели,да я целуваш,да и казваш обичам те.В такива моменти сякаш хиляди отровни стрели се забиват в сърцето ми.Не издържам вече.Остави ме,моля те.Не издържам…”
Без да каже нито дума,Крис впи устни в неговите,там,посред парка.Вече не го интерсуваха минувачите,единственото,което имаше смисъл беше случващото се.
-“Не говори повече,Вал”-отвърна Крис”Сега само ще слушаш.Ти нищо не знаеш.Не можеш да си представиш колко ми липсваш.Мислиш ли как се чувствам аз?Трудно ми е да мълча,да върша нещата както преди.Защото нищо не е както преди.Сега,ако теб те няма,в живота ми ще зейне пропаст.Ти промени моя живот напълно…Всеки ден,всяка минута си спомням нашите моменти…Независимо –лоши или добри,но наши…Чуваш ли-наши…”
-“Крис,моля те спри.Не го прави.Не ми давай напразни надежди…”-промълви Валери и опря челото си на рамото на Крис. Крис повдигна главата му, погледна го в очите и отвърна:
-“Ти си част от мен,и аз от теб.Ти си мойто второ аз и няма да ти позволя да си тръгнеш.Мислех си,че мога без теб,но съм се лъгал…Обичам те!’
-“Аз също”-отвърна Валери.
“Искам те…Искам да те усещам до себе си”-каза Крис,хвана го за ръка и двамата се затичаха.Качиха се в колата на Валери и потеглиха.Не ги интерсуваше нищо друго,бяха забравили света около себе си.Когато пристигнаха при апартамента на Валери,нищо вече не можеше да ги спре.Крис обхвана Валери през кръста и го зацелува страстно,дори не му позволи да диша.Свалиха дрехите си,разхвърляха ги из цялата спалня и паднаха на балдахиненото легло.Страстта ги беше завладяла изцяло.Телата им се преплитаха,а душите им бяха отдадени изцяло.Усещаше се само учестеното им дишане…Времето минаваше.На бала всичко си беше все същото-делови разговори,музика и смях.Докато някъде,в един апартамент двама души вкусваха от забранения плод.Две тела,изпотени и треперещи от страст,се сливаха и опознаваха.Устните постоянно шепнеха”обичам те” и с този призив посрещаха новия ден….

Е,сайтът на Забранена любов пак се е прецакал! Вече го прекаляват,няма сериал,а сега и сайтът започва да прави номера!

Беше дъждовен делничен ден.Крис стана рано сутринта и започна да се подготвя за работа.Събра всичките си документи в чантата си и реши да си напрви сутрешното кафе.Отново беше сам в големия апартамент.Наля си чашата и застана до прозореца.Погледът му се изгуби в сивотата на небето.Той гледаше как дъждовните капки падат и се разбиват във земята.Отпи от чашата си и погледа му попадна върху две птици,кацнали на отсрещното дърво.Те бяха целите мокри и се бяха сгушили една в друга.
-“Нямат нищо,освен себе си.Но са щастливи,защото се обичат…”каза си тихо Крис и отново отпи от чашата си.”Вечното напрежение,вечното забързано ежедневие,вечните проблеми със семейството,в работата-как би могъл да бъдеш щастлив така човек?!?...”
В този момент се позвъни на вратата и той отиде да отвори.На вратата стоеше Валери и когато Крис отвори той го помоли:
-“Крис,би ли ми донесъл ако обичаш документите,който Борис ти даде вчера?”
-“Разбира се,влез и седни,докато ги намеря.”-отвърна Крис.
Валери затвори вратата и отиде при прозореца.
-“Колко са щастливи заедно”-каза Валери на идващия Крис .”Безгрижни,имащи време само за себе си..”
-“Да,и аз това си мислех “-отвърна Крис и застана до Валери.”Де да можехме и ние..”
-“И ние какво?Какво,Крис,довърши си мисълта”
-“Нищо.Не биваше да го казвам.”
-“Би искал и ние да сме като тях…Нали това имаше в предвид,Крис”-отвърна Валери.
-“Валери,не започвай пак,моля те.”-опита се да прекрати темата Крис.
-“Да не започвам пак ?!? Ти го каза пръв.Ти показа..”-отвърна Валери.
-“Каквото и да съм казал беше грешка”-каза Крис и подаде част от документите,които носеше на Валери.
-“Не е грешка и ти сам го знаеш.Също както знаеш,че ме обичаш,както и аз теб”-отвърна Валери и впи поглед в него.
-“Не,не те обичам.Ти си ми само приятел,с който имаме общ проект.”
-“Не мога да повярвам,че го казваш”-каза Валери.
-“Е,повярвай.Това е което мисля и…чувствам”-каза с неуверен тон Крис.”Между нас е невъзможно да се получи,чу ли-невъзможно.Имам си съпруга,а скоро и дете.Обичам ги и сме щастливи”
Валери беше потресен.Това му дойде в повече.Не можеше да слуша повече това,просто го убиваше.Сълзите му измокриха бузите му и той изхвърча през вратата,която се затвори с трясък.
-“Валери,чакай”-опита се да го спре Крис.”По дяволите,какво направих”-извика той и захвърли документите с такава сила,че те се разхвърчаха из цялата стая.Не можеше да повярва,че му го каза.Сякаш не беше той-нарани човека,който единствен го възприемаше,какъвто е,нарани своя приятел…”Приятел?!?”-замисли се Крис.Напразно се залъгваше,то беше по силно от него-влечението,което изпитваше към Валери в никакъв случай не би могло да се нарече приятелско.Всеки път,когато беше до него пулса му се ускоряваше,имаше желанието да го прегърна и целуне.”Не аз трябва да го забравя”-каза си Крис,събра документите си,взе чантата си и отиде на работа.
Но дори и там всичко му вървеше наобратно.Забравяше задачите,които му бяха поставени,обърка старателно подредената документация.Дори и операцията,която наблюдава не можеше да го разсее.Той седеше в кабинета си и единствената мисъл,която имаше в главата си беше Валери.”Какво ли прави в момента,как ли е чувства,след всичко,което му наговорих,къде ли е?Дали да не му се обадя?”-мислеше си Крис и посегна към телефона”Не,по-добре не.Така е редно,а и ще ме забрави по-лесно”.Смяната му свърши,преоблече се,заключи кабинета и си тръгна.Докато минаваше през спешното видя Росен,един от колегите на Валери да седи да един стол и да държи окървавено сако.Доближи се до него и го попита:
-“Росене,какво се е случило?Какво е това окървавеносако?
-“На Валери е..Той..”-едва успя да каже Росен,когато откъм коридора се чуха множество гласове.Крис се обърна и гледката,която се отвори пред него го накара да седне,краката му изведнъж се подкосиха-двама доктори и няколко сестри се суетяха около една носилка,на която лежеше окървавеният Валери.
-“Докторе,как е пациента?Ще умре ли?”-беше първото,което се сети да попита Крис.Дори и не знаеше откъде се взе въпроса му.Как би могъл да си го помисли-да умре?
-“Има сериозна травма на главата и трябва да го оперираме веднага.Загубил е и много кръв и не можем да се бавим повече”-отвърна доктора.
-“Искам и аз да вляза.Не мога да го оставя”-извика Крис.
-“Съжалявам,но вашето дежурство отдавна свърши,колега.Единственото,което може да направите е да седите и да чакате.Аз ще ви уведомя,ако има нещо ново”-отвърна доктора.Крис спря пред вратите на операционната и остана загледан в носилката,докато тя не се скри от погледа му.Да чака?Как можеше да го каже.Само мисълта,че Валери е там вътре и се бори за живота си,а той не можеше да направи нищо го влудяваше.Върна се при Росен и го попита:
-“Как се случи това?Какво стана?”
-“Аз тъкмо бях излязъл с приятели да пийнем по едно”-започна да разказва Росен-“Отидохме в бара,в който винаги ходим.Тогава видях Валери вътре.Учудих се ,защото знам,че не е такъв човек да ходи по барове.Приближих се до него,поздравих го и видях,че беше изпил една бутилка.Тогава той си поръча втора,плати си сметката и реши да си ходи.Предложих му да го закарам,но той не пожела.Каза,че ще ходи пеша,за да помисли.Никога не бях го виждал такъв-беше плакал,очите му бяха зачервени,изобщо беше като смазан.Сякаш бяха му казали нещо ужасяващо,сякаш бяха изтръгнали сърцето му.Преди да излезе го попитах каква е причината –той само ме погледна и ми каза:”Единственият човек,който обичам ме обича като приятел…”,обърна се и излезе.Аз се затърчах след него,но той беше вече излязъл.Точно пресичаше улицата,когато една кола връхлетя с бясна скорост и го блъсна.Опитах се да извикам но беше вече късно.Извиках линейка веднага.Единственото нещо,което повтаряше,докато беше буден беше:Обичам те,не си отивай моля те.Това е всичко,което се случи.А сега аз ще си тръгвам.Искам да си почина.”-довърши разказа си той и подаде сакото на Крис.
-“Да,разбира се.Довиждане.”-отвърна Крис.
И отново остана сам,между четирите болнични стени.Единствените му събеседници бяха убийствената тишина и болката,която го разкъсваше.Той знаеше,че е единственият виновник за случващото се.Ако се случи нещо с Валери нямаше да си го прости.Съжаляваше за всяка казана лъжа-да,лъжа защото всяка една дума,която му каза сутринта бе една огромна лъжа.Единственият,когото обичаше беше той,не си представяше живота без него.Часовете минаваха като че ли са години.Крис притисна окървавеното сако да устните си и го целуна .Искаше отново да усети аромата му,прегръдките му.. В този момент нещо падна от сакото му.Крис се наведе и го вдигна.Обърна го и видя снимка.на която са двамата с Вал.Тази снимка го накара да си спомни много от красивите им моменти-първата им среща,на която се запознаха,първата им целувка-била тя краткотрайна,но изпълнена с толкова любов и страст,първия път,в който се отдадоха един на друг.Всички тези спомени го накараха да заплаче-това не можеше да свърши така,не можеше.Едва сега оценяваше колко много обича Валери и,че не би могъл без него.
-“Той ще се оправи”-чу глас зад гърба си.Обърна се и видя Васил,който му подаде чаша с кафе.Без да каже нищо Крис заплака още повече и скри очите си в сакото.
-“Валери е силен,ще го преодолее.Повярвай ми Крис.Няма да ни остави”-отвърна Васил и сложи ръка на рамото му.
-“А ти какво правиш тук?”-попита го Крис,когато се осъзна.
-“Майка ти се беше притеснила,защото не си вдигаш телефона.И ме изпрати да дойда да видя какво става.Попитах за теб и докторите ми казаха какво се е случило.Реших да ти донеса кафе и ще се прибирам.Колкото до обяснението,което ще дам на майка ти-не се безпокой,ще измисля нещо.Чао засега.Ако има нещо обаждай се.”
-“Чао.И благодаря за разбирането.”-отвърна Крис.
Времето течеше.Минаваше два часа след полунощ.В един момент доктора излезе и Крис го попита:
-“Как е той?Ще се оправи ли?”
-“За щастие опреацията беше успешна.Стабилизирахме го,но сега най-важното е да се събуди.Следващите 24 часа са критични,както знаете колега.”
-“Може ли да го видя?”-попита Крис
-“Може,но за малко.Не бива да се вълнува,ако се събуди”-отвърна доктора.
Крис се преоблече и влезе в стаята,придърпа стола към леглото му,седна и го загледа.Не можеше да повярва на очите си-силният Валери,който винаги беше готов да помогне,никога не се предаваше сега лежеше там безпомощен,в ръцете на съдбата.Хвана ръката му и я доближи до устните си.Сълзи бликнаха от очите му и я намокриха.”Как можах да бъда толкова глупав.Ти винаги ми помагаше, а аз те наранявах.Самозалъгвах се и си мислех,че ще мога да живея без теб.Бях глупак,трябваше да послушам сърцето си.Не си позволявай да не се бориш,Вал.Не ме оставяй сам.Ти си най-хубавото нещо,което някога ми се е случвало,което съм имал.Обичам те толкова много”.Надигна се и целуна устните му.В този момент Валери отвори очи и Крис отново срещна погледа на красивите му очи.
-“Крис,аз..”-опита се да каже Валери.
-“Замълчи,не казвай нищо.Стига ми,че си жив,че мога да те усетя отново ударите на сърцето ти.”-отвърна Крис и впи устни в неговите.Липсваха му,сякаш не ги беше усещал от векове.
-“Обичам те,Крис”-каза Валери.
-“Аз също.”-отвърна Крис.-“Обичам те толкова много…”….


HAPPY END...

Наглед беше най-обикновен ден.Но у Константинови не-днес Крис имаше рожден ден.Като подарък Анастасия реши да отбележи това събитие пищно и организира парти.През деня Крис получаваше много обаждания-от колеги и приятели.Получи и красиви и скъпи подаръци.Но той беше все така замислен-Валери все още не беше му се обадил.Дали заради скандала,който имаха вчера или заради друго-той не знаеше.
Крис седеше заедно с Ели на дивана и разглеждаха някакво списание.Изведнъж в стаята влетя Мартин,с една кутийка в ръка и извика:
-“Здравейте,компанията!Как е настроението на рожденника?
-“Като те видях и се приповдигна още повече”-отвърна Крис.
-“Знаех си,че действам така и на другите,не само на жените”-отвърна със задоволство Марто.Помежду другото моят подарък е страхотен,ще ти го дам довечера в клуба.”
-“Не се съмнявам в това!Ще бъде страхотно!”-усмихна се през сила Крис.
-“А,заповядай”-каза Марто и подаде кутийката на Крис-“Това е от Валери.Помоли ме да ти го дам.Пожелава ти приятно прекарване.Е аз тръгвам.До довечера.”
-“Чао,до довечера”-отвърна Крис,седна на дивана и се замисли.
Ето,че дойде време за партито.Всички гости се бяха събрали и чакаха само рожденника.
А Крис стоеше в стаята си и се приготвяше.Но нямаше никакво настроение.Не можеше да празнува,нещо не му даваше мира.Погледна подаръците-всички бяха от скъпи по-скъпи,но за него нямаха никакво значение.Постави ръка на голямото огледало и устреми поглед в него-гледаше отражението си и размишляваше.Беше истински щастливец,както биха казали,защото имаше всичко,за което може да си мечтае един човек-страхотна работа,голямо семейство,добра съпруга,а скоро и дете.Но на него му липсваше най-важното-любовта.Той знаеше,че това не е Елица, а е Валери.Единственият човек,който знаеше как да го развесели,този,на който бе отдал сърцето си.Тогава взе подаръка на Вал и седна на леглото.Разопакова го и прочете картичката,на която пишеше:”С пожелание за много любов,щастие и незабравими моменти с хората,които те правят истински щастлив”.След това отвори кутията и извади от него един красив ръчен часовник.От вътрешната му страна беше написано:”Завинаги твой Валери”.Крис се усмихна,това беше най-красивия подарък,който беше получавал.В този момент обаче някой почука на вратата:
-“Крис,добре ли си сине?Хайде идвай,всички те чакаме”-попита Силвия.
-“Идвам след минута,не се безпокойте!”-отвърна Крис.В един момент сякаш се върна в действителността и се попита”Какви ги мисля?Имам семейство и го обичам,щастлив съм с тях”.Стана,захвърли часовника на леглото и излезе.Въпреки това съмненията си останаха,както са казали хората”Не може да избягаш от себе си и съдбата си”.Слезе долу,поздрави всички гости и взе подаръците си.Наля си чаша със шампанско и седна сам на една от масите в ъгъла на огромната стая.Огледа се-сякаш беше на маскен бал.Всички носеха своите маски много умело,сякаш всеки живееше друг живот.В този момент при него дойде Марто и каза:
-“Рожденникът май е решил да се усамоти.Не обичаш да си център на внимание,а?”
-“Честно да си кажа,прав си”-отвърна Крис-“Цялата тази шумотевица,толкова много хора,това не е за мен,идва ми малко в повече.На мен ми стигате само вие,семейството да сте с мен.”
-“Ама вие с Валери наистина сте уникални”-отвърна Марто и отпи от чашата си”Като от един дол дренки”
-“Какво за Валери?”-попита Крис и придоби сериозен вид”А помежду другото той къде е?”
-“Казвах,че вие с него сте еднакви.И той ми каза същото като теб,че само семейството стигало.Затова каза ,че няма да дойде,за дa те остави в ръцете на любимите ти хора,тези,които наистина обичаш.Човек би казал,че сте един за друг.”-разсмя се Марто.
-“Няма дa дойде"-каза си Крис-“Как така…”.
Той изпи питието си на екс,взе подаръците,които беше получил и се запъти към стаята си.Сложи ги при другите и отново взе подаръка на Валери.Прочете картичката и обърна поглед към огледалото отново.Вече не издържаше,самотата го убиваше.А сега и решението на Валери да не присъства.Та той е единственият,с когото би желал да сподели този момент.Бръкна в чекмеджето,извади връзка с ключове,облече се и излезе.Докато слизаше по стълбите се сблъска с Анастасия и тя го попита:
-“Крис,къде отиваш?Чакай,какво става…?”
Но така и не получи отговор.Качи се на колата си и отпраши.Отиде до апартамента на Валери и позвъни няколко пъти на звънеца.Но никой не му отвори.В един момент светът му сякаш се срути,мечтите му се изпариха.Излезе от входа и тръгна по осветената улица,замислен и сякаш безсилен.След време се върна при колата си и точно се готвеше да влезе в нея,когато чу познат глас зад гърба си:
-“Крис,какво правиш тук?”
Обърна се и видя Валери.Без да каже нищо отиде при него,прегърна го през кръста и го целуна.
-“Сега ме чуй много добре и го запомни”-каза Крис”Никога не го прави отново,не ме оставяй сам в такива важни моменти.И какво е това за любимите ми хора?!?Няма човек,който да обичам повече от теб.Знаеш колко много означаваш за мен.Обичам те.”и го целуна отново.
-“И аз също”-отвърна Валери,когато отлепи устни от неговите.Крис го хвана за ръката и двамата се качиха в колата.
-“Чакай,къде отиваме?!”-попита го Валери.
-“Ще видиш…само ме следвай и ми се довери.”
Крис знаеше много добре какво вършеше.Знаеше,че приличаше на влюбен ученик,криещ се за да запази любовта си.Но това не го интерсуваше.Сега той имаше всичко,за него нямаше утре-имаше само тук и сега.Стигнаха пред вилата на Константинови и Крис паркира колата.Хвана Валери за ръка и го въведе вътре.Запали камината и си наляха шампанско.
-“Не мога да повярвам,че това се случва.”-каза Валери,докато държеше любимият си човек в прегръдките си.
-“Това между нас не може да свърши и няма,никога,никога..”-отвърна Крис,надигна се,целуна го и започна да му развързва вратовръзката.
Забавляваха се цяла нощ.Плуваха в басейна,любиха се.Без задръжки,отдаваха се един на друг-истински и изцяло.Валери изпиваше нежно с устни всяка капчица от тялото на Крис.И това го влудяваше,и двамата изгаряха от желание и страст.Крис придърпа лицето на Валери и впи силно устни в неговите.Захапа нежно долната му устна,обходи с устни целият му врат.След това се спусна надолу по бялата му кожа.Телата им се притискаха още по-силно едно в друго.Единственото,което се чуваше беше учестеното им дишане,примесено с “Обичам те” от време на време.Не можеха ад се наситят един на друг.В един момент спряха,прегърнаха се и впиха поглед един в друг.
-“Какво беше това?”-попита го Валери,докато докосваше нежно с пръст устните му.
-“Гласът на сърцето ми,моето истинско аз”-отвърна Крис и му подаде една ягода със сметана.
-“Носи часовника ми,явно ти е харесал”-добави Вал.
-“Страхотен е ,ще го нося винаги”-каза Крис-“Но най-големият подарък за мен е,че сега си тук,с мен.Обичам те”
И отново потънаха в сладостта,усещаха изпепеляващата сила на забранената,но същевременно толкова истинска любов.Две сърца биеха като едно,две тела се опознаваха безспирно…

Ееееееее,сайтът на Забранена любов пак не се отваря!!!!!!!!!!!!!!!