Не обичам разделите, дори когато те са необходими...
вече официално съм сама! Тази вечер не се чувствам кой знае колко добре..разхождам се из празния апартамент и ми е тъжно...за цялата година, в която имах надежди...объркани, малки, но си бяха очаквания ! бяха си моите очаквания...
поразгледах сайтовете за запознанства, дори успях за половин час да поговоря с един мъж по скайпа и после да го блокирам..поредния слаб мъж, въпреки годините си...дано утре се почувствам добре!
въпреки всичко, хората сме си сами!

Fella, не съм те видяла на Скайп скоро...Пиши ми там, ако искаш да си поговорим.
Не се отчайвай, моля те!
Знаеш, и аз знам, и всички тук знаем, колко са тягостни онези моменти когато се сетим за НЕГО...за онзи, който сме обожавали и мразили...С еднаква сила.
Знам какво е да се чувстваш изхабена и сама...И отново на старта, знам какво е да не ти се поглежда никой и да не вярваш в нищо.
Но това , всички знаем са моментни състояния на слабост, страхът, че ще си останем сами го има...но кажи , честно пред себе си, не е ли по-голям страхът от това да сме зле придружени.
МОЛЯ ТЕ„ НЕ УНИВАЙ!!! ПИШИ МИ

Благодаря ти, сладко чаровно същество! :)
нали знаеш, че всеки в живота си преминава през това по някакъв начин... труден е преходът от една връзка към нещо ново в живота... както си повтарям, след 10 години това няма да има значение :)
Благодаря ти за хубавите мисли към мен :)
на линия съм!